Известни учени

МАЙКЪЛ ФАРАДЕЙ
английски учен

Майкъл Фарадей (на английски Michael Faraday) е английски физик, химик и физикохимик, направил много открития в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той също открива и връзката между магнитното поле и светлината, което е първата индикация за електромагнитната природа на светлината. По времето, когато живее, такива учени се наричали натурфилософи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електричество на един мол). Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитното поле във времето поражда електродвижеща сила.

ТОМАС ЕДИСЪН
американски изобретател

Томас Алва Едисън (на английски: Thomas Alva Edison) (11 февруари 1847 – 18 октомври 1931) е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители – Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст. В края на 19 в. за него работи и самият Роберт Бош.

Американското списание Лайф поставя Едисън на първо място в списъка на „100-те най-важни хора през последните 1000 години“ с твърдението, че неговата електрическа крушка е осветила света, въпреки че първата електрическа крушка е изобретена от Хайнрих Гьобел, който дори не е включен в този списък.

























Фасадата на Кристалната палата

Тя е сграда от желязо и стъкло, издигната в лондонския Хайд Парк за провеждане на Великото изложение през 1851 г. В палатата са били разположени щандовете на над 14 000 изложители от целия свят, демонстриращи достиженията на Индустриалната революция.
Сградата е проектирана от Джоузеф Пакстън с дължина 560 м и височина 33 м. Използвани са 84 000 кв.м стъкло, доставено от Бирмингам. Оценката за сграда е била много висока и за това си достижение архитектът на Кристалната палата е удостоен с благородническа титла.



На 30 ноември 1936 г. сградата е обхваната от пожар и изгаря напълно. Тя не може да бъде възстановена, тъй като се оказва, че не е застрахована за пълната си стойност и застраховката не може да покрие дори частично възстановяването. Британската общественост приема с изключително тъжни чувства загубата на един от символите на Лондон.



ГУСТАВ АЙФЕЛ


Александър Гу̀став А̀йфел (на френски език: Gustave Eiffel; 15 декември 1832 - 27 декември 1923) е френски инженер. Името му на френски се произнася Гюста̀в Ефѐл, но в българския се е наложило немското звучене). Айфел е известен с проектирането на Айфеловата кула и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.



























Построил е множество железопътни линии, мостове (мостът в Бордо, мост над река Дуро при гр. Порто в Португалия и др.), виадукти, гари (в Будапеща), двореца на културата в гр. Яш (Румъния), въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 000 кг, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове и др.

Бил инженер в Панамското дружество и доставял за него машини от машиностроителния си завод в Левалоа - Пере, близо до Париж. Скандалите, свързани с Панамското дружество, изграждащо Панамският канал, засягат и неговата личност – обвинен е, че е получил 19 милиона франка за фиктивни дейности. Предаден е на съдебните органи през 1893 г. заедно с бащата и сина Лесепс и други лица, имащи отношение към делото. Осъден е на 2 години затвор и 20 000 франка глоба, но касационният съд отменя присъдата заради изтичането на срока на наказателна отговорност.

Автор е на «Conférence de G. Е. sur la tour de 300 m è tres» (П., 1889) и «Les ponts portatifs é conomiques» (в сътрудничество с Collins, П., 1888).






АЛФРЕД НОБЕЛ
Имануел Нобел, архитект и строител, се увлича по механиката (има няколко патента за различни машини), интересува се от експлозиви, развива предприемачество. След банкрут на предприятието си за еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, отива във Финландия, а след това – в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства. През 1842 г. той и семейството му се преместват в Русия.
Алфред Нобел притежавал и много добър усет за бизнес - до 1896, когато умира, той притежава 93 фабрики за динамит в няколко страни. Колкото повече нараствал успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е бил меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си е създавал много проблеми. Никога не се е женил и изобщо не е имал успех сред жените. Когато негов роднина го помолил да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговорил: "Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живота: Няма." Известният химик е бил и писател.
В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва "ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не."
Основаването на нобеловите награди било през 1895г. когато Алфред Нобел написал завещанието си оставил голяма част за него. От 1901г. наградата е удостоена за мъже и жени за отлични постижения във физиката, химията, медицината, литературата и награда за мир. От 1969 се дава такава и за икономика.
През 1875г. BERTGA VON SUTTNER станала секретарка на Алфред Нобел, Макар че личните и контакти с Нобел да били кратки тя кореспондирала с него до смъртта му и се счита, че тя оказала огромно влияние на решението му да се включи награда за мир в завещанието му което тя получила през 1905г..
Нобел открил че когато нитроглицерина е включен в гъсти инертни вещества той става по-безопасен и по-удобен за обработка ,тази смес е патентована като динамит през 1866г. Нобел демонстрирал неговия експлозив за първи път тази година в Редхил, Surrey Англия.

Нобел по-късно комбинирал нитроглицерин с друг експлозив, пироксилин, прозрачно като желе вещество, което е по-мощен експлозив от динамита. Гелигнита или взривяващото желе като било патентовано като търговска марка и последвано от множество подобни комбинации, модифицирани чрез добавяне на калиев нитрат и много други вещества.
ДИНАМИТЪТ Е ВЗРИВНО ВЕЩЕСТВО, ИЗОБРЕТЕНО ОТ АЛФРЕД НОБЕЛ, ПЪРВОНАЧАЛНО СЪДЪРЖАЩО НИТРОГЛИЦЕРИН И АМОРФЕН СИЛИЦИЕВ ДИОКСИД. ХАРАКТЕРНА ОСОБЕНОСТ НА ДИНАМИТА Е, ЧЕ ЗА ДА СЕ ВЗРИВИ Е НЕ ВИНАГИ Е НУЖЕН ДЕТОНАТОР. СЪВРЕМЕННИТЕ ДИНАМИТИ СЪДЪРЖАТ МНОГО ДРУГИ ВЕЩЕСТВА, КАТО ТЕ ИМАТ РАЗЛИЧНИ ФУНКЦИИ - ПЛАМЕГАСИТЕЛИ КАТО НАТРИЕВИЯ ХЛОРИД ИЛИ ПЪК ГОРИВО - КАТО НИТРОЦЕЛУЛОЗАТА. СЪЩО ТАКА В СЪСТАВА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ДИНАМИТИ МНОГО ЧЕСТО ВЛИЗА И АМОНИЕВИЯТ НИТРАТ.

ИНФОРМАЦИЯТА Е ПРЕДОСТАВЕНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛ В ТУ-ВАРНА - гл. ас. И. Танев
Благодаря му за което!!!