Интересни факти

Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн е роден в гр. Улм, Германия, на 14 март 1879 г. Като ученик не се разбира добре с преподавателите си и затова напуска Германия и заминава да следва в Швейцария. Там поради различия в мненията и неразбирателства с професорите не получава преподавателско място след завършването си. Започва работа като чиновник в Швейцарското бюро за патенти в Берн. През 1905 г. идва неговия миг на славата - Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват света: специалната теория на относителността, обяснението на Брауновото движение на молекулярно и атомно ниво и уравнението за еквивалентност на маса и енергия. През ноември 1915 година формулира и публикува и Общата теория на относителността. През 1921 г. получава Нобелова награда за физика. Заминава да живее в САЩ и там прекарва остатъка от живота си. Името му става синоним на интелект и гениалност, като в много шеги се твърди, че не повече от трима души освен него разбират теориите му.
Алберт Айнщайн умира на 18 април в Принстън,



Александър Флеминг
Александър Флеминг е роден на 6 август 1881 г в шотландска ферма. Завършвайки медицина в Лондон, той се продължава да изучава биология, фармакология и имунология. През Първата световна война служи като лекар и трупа безценен опит при лечението на инфектирани рани и започва да размишлява върху идеята за създаване на лекарство, което да унищожава вредните микроби без да вреди на тъканите. След войната продължава изследванията си и през 1928 година - както на шега се твърди - поради немарливост една от неговите лабораторни панички със стафилококови бактерии била плесенясала. Флеминг забелязал, че плесента е убила зловредните микроорганизми. Нарича извлечената субстанция "пеницилин" и публикува изследването си. За съжаление чак повече от 10 години то не е забелязано. Когато това става, учените успяват да пречистят пеницилина и да започнат опити върху хора през 1941 г. По време на войната с него са лекувани само ранени на фронта, а след това пеницилинът се пуска в употреба по цял свят.
Сър Александър Флеминг, създателят на първия и най-масов антибиотик, умира на 11 март 1955 г.


Хенри Форд
Неговата водеща философия е била:”Ще построя автомобил за масите… той ще бъде толкова евтин, че няма да има човек, който да не може да си го позволи."
Благодарение на неговата визия и усърдие се родила компанията Ford Motor Company.

Началото
Ford Motor Company започнала като малка фабрика за открити файтони в Детройт на 16 юни 1903 г. Активите й се състояли от инструменти, приспособления, машини, планове, спецификации, скици, патенти, няколко модела и 28 000 американски долара в брой, осигурени от 12 инвеститора.
Хенри Форд /най-напред като главен инженер, а после и като президент/, водел развитието и програмата за производство. Общо 1 700 коли от първият Модел А излезли от старата работилница за файтони за първите 15 месеца работа на компанията.
Между 1903 и 1908, Хенри Форд и неговите инженери минали през 19 букви от азбуката – от Модел А до Модел S. Някои от тези автомобили били само експериментални модели, които така и не излезли на пазара.
Може би най-успешният от произвежданите модели бил Модел N — малка, лека, четирицилиндрова машина, която се продавала за 500 долара.
Хенри Форд бил твърдо убеден, че бъдещето на компанията е в производството на евтини автомобили за широкия пазар.,

Модел T
Мечтата на Хенри Форд да произведе здрав, прост автомобил, на цена, достатъчно ниска, за да може всеки да си го позволи станала реалност с най-известния автомобил в света- Модел T.
Модел T влязъл в историята на 1 октомври 1908 г. Хенри Форд го нарекъл “универсалният автомобил”. Той станал символът на ниска цена и надеждност. Модел T спечелил одобрението на милиони американци, които с любов го наричали “Тенекиената Лизи”. Производството на Модел T през първата година достигнала 10 660 автомобила, с което надминал всички рекорди в автомобилната индустрия.

Началото на масовото производство
До края на 1913 г., Ford Motor Company произвеждала половината от всички автомобили в САЩ. За да изпреварва необходимостта, Форд започнал масово производство в завода на компанията. Хенри Форд назначил отделни работници за отделните работни места, на които те извършвали точно определена задача, с което автомобилът бил сглобяван по-бързо и били спестявани безброй човекочасове работа. С това той създал автомобилния конвейер.
Хенри Форд изумил света на 5 януари 1914 г. като обявил, че минималната надница във Ford Motor Company ще бъде пет долара на ден, което било повече от два пъти над тогавашната минимална надница. Максимата на г-н Форд била "Мога да намеря начини на производство, които ще повишат надниците на работниците. Ако намалявате надниците, с това просто намалявате броя на своите клиенти."

Модел T дал началото на истинска революция. Само в Америка са били продадени близо 16 милиона автомобила Модел Т. Петте долара на ден и философията, която довела до тях, дали началото на социална революция. Подвижната производствена линия дала началото на индустриална революция.

Модел А
През 1927 г. времето на Модел Т било изтекло. Подобряван, но в основата си не променян толкова много години, той започнал да губи пазари в полза на по-стилните, по-мощни машини, предлагани от конкурентите на Форд. На 31 май, заводите на Форд в цялата страна затворили врати за шест месеца, за да бъдат преоборудвани за производство на новия модел А

Модел А бил по-добър автомобил във всяко отношение. Повече от 4 500 000 броя от него вървели по пътищата на страната между 1927 и 1931 в няколко варианта на каросерии и разнообразие от цветове.

Но Модел А бил избутан от изискванията на клиентите за повече лукс и мощност. Ford Motor Company била готова да предложи всичко това в следващия си модел – първият с осем цилиндров двигател, предложен на пазара на 31 март 1932 г. Форд била първата автомобилна компания в историята, която успявала да произведе успешно осем цилиндров двигател в един блок. Експертите казвали на Хенри Форд, че това е невъзможно. Но то станало факт много преди конкурентите на фирмата да се научат как да произвеждат надеждни осем цилиндрови двигатели.
Междувременно моделът на Форд и неговият мощен двигател станали любими на обичащите скоростите американци.

Производството на цивилни автомобили било прекратено през 1942 г., когато се наложило компанията да хвърли всичките си усилия във военно производство.
Започната от сина на Хенри Форд - Едсел Форд военна програма дала като резултат 8 600 бомбардировача B-24 “Liberator” с по четири двигателя, 57 000 самолетни двигателя и повече от четвърт милион танка, противотанкови и други военни машини, произведени за по-малко от три години.

В следващия брой на в-к “Мото-Пфое Нюз” ще ви разкажем любопитни факти от следвоенната история на Ford Motor Company и нейното присъствие в Европа.

Орвил Райт
(1871-1948)

Уилбър Райт
(1867-1912)

Крайцер “Надежда”

Корабът е построен по традиционната тогава схема с таранен форщевен издигнати с една палуба полубак и ют. Брониране получили щитовете на 100 мм оръдия. корпусът и палубата на кораба не били бронирани. Артилерията била разположена така, че да се осигури максимална огнева мощ в предната полусфера. Двете 100 мм оръдия били разположени на платформи в задната половина на главната палуба. На полубака били разположени двете 47 мм и едно 65 мм оръдие. На юта било поствено само едно 65 мм оръдие. Торпедните апарати били поставени на платформи, така че корабът имал двуторпеден залп към носа и по едно торпедо на борд. По едно торпедо се съхранявало в торпедните апарати. Още три се съхранявали в контейнери. Машинната установка била съставена от две вертикални парни машини. Контрактната скорост на кораба е 17 възела, но в първия час от изпитанията била регистрирана скорост от 19 възела, а в следващите три часа била поддържана скорост от 18,87 възела.


Модернизации
Корабът пристига невъоръжен, като артилерията и торпедните апарати са монтирани през 1900 г. През 1902 г. торпедните апарати са заменени с австро-унгарски с калибър 450 мм. През 1911 г. на корабът е монтирана радиостанция “Телефункен”. За 2 месеца през 1912 г. 100 мм оръдия са свалени и използвани като част от бреговата артилерия, но след това са монтирани обратно на кораба.


Тактико - технически данни на крайцера “Надежда”
Водоизместване:
стандартно – 698,3 т.
пълно – 717 т.
Размери:
дължина - 67 м / максимална/
широчина – 9,4 м
газене – 2,2 м
Енергетична установка:
2 вертикални парни машини; 3 100к. с.
Скорост : 17 възела
Далечина на плаване : 1700 морски мили / 10,5 възела
Количество на горивото : 102 т въглища
Екипаж : 97 човека
Брониране: няма
Въоръжение:
главно – 2х1х100 мм
спомагателно – 2х1х65 мм; 2х1х47 мм
торпеда - 2х381 ТА
Служба
Корабът е заложен на в Бордо през 1897 г. Спуснат е на вода на 10.09.1898 г. Приет е на 22.10.1898 г. от капитан II ранг Пол Пишон с новосформирания български екипаж в Бордо. “Надежда” отплава от Бордо още същия ден. На 18.11.1898 г. рано сутринта крайцерът застава пред Евксиноград, където е инспектиран от княз Фердинанд. След това заминава за Бургас и там с тържествен ритуал е включен в състава на българския военноморски флот. Същата вечер се завръща във Варна.
През май корабът прави първото си посещение в Севастопол и Одеса, където е посрещнат изключително радушно. Докуването в Севастопол е извършено безплатно по заповед на командващия руския Черноморски флот. През 1900 г. корабът получава своето въоръжение, а само след две години са заменени торпедните апарати. Следват учебни плавания до руски черноморски пристанища. На 18.03.1903 г. “Надежда” взема участие в тържествата по откриването на пристанище Бургас. От 18 до30.06.1903 г. посещава Николаев и доставя построения там по поръчка на България за Черноморския ни флот катер “Чайка”. До 1911 г. корабът активно се използва като учебен с чести палвания и учебни артилерийски стрелби. През същата година “Надежда” получава и своята радиостанция. На 23.08.1912 г. крайцерът е изпратен в Севастопол за ремонт след засядане на Анхиалската банка. Поради обявяването на началото на Първата Балканска война корабът спешно е върнат във Варна и включен в подвижната отбрана, според мобилизационният план. След началото на войната двете 100 мм оръдия са свалени и с тях е формирана брегова батарея. Самият крайцер е използван за охрана на Варненския залив. След успешната атака на миноносците срещу “Хамидие” е решено “Надежда” да се използва за прикритие на отряда и през ноември 1912 г. оръдията са върнати на кораба. При щурма на Одринската крепост “Надежда” смущава с радиостанцията си радиовръзката между обсадените и Истанбул.
При навлизането на румънските войски в България през Междусъюзническата война крайцерът е изпратен в Бургас, а след това в Севастопол, където престоява един месец. Поради невъзможността да се извършат необходимите ремонти след началото на Първата Световна война 100 мм оръдия отново са свалени от кораба, а той е използван като патрулен кораб във Варненския залив. След сключването на Бресткия договор между България и Русия е установено примирие. През това време немските войски окупират Севастопол и се появява възможност за пълноценен ремонт на крайцера. На 16.09.1918 г. “Надежда” отплава за Севастопол. След влизането на британските и френски контингенти в Севастопол ремонтът продължава. На 15.12.1918 г. под влияние на Октомврийската революция избухва въстание. Бунтът е потушен с помощта на отряд от британския флот. Екипажът на “Надежда” е върнат с английски кораб във Варна, а “Надежда” е предадена на французите в Севастопол. През 1919 г. са направени опити да се осигури ремонт и докуване на крайцера в България, но поради липсата на достатъчно финансови средства правителството се отказва да реализира проекта.
При отстъплението на интервентите от Севастопол те разрушават машините на кораба. През 1924 г. все още има сведения, че “Надежда” се намира в Севастопол и малко по-късно флотското командване се опитва да убеди съглашенската наблюдаваща комисия, че корабът е учебен и не попада под забраните на Ньойския договор. Молбите за завръщането на “Надежда” са отклонени от съглашенските представители. След установяване на дипломатически отношения между България и СССР по искане на флотското командване българското правителство прави постъпки за връщането на “Надежда” в България, за да бъде превърната в музей, но състоянието на кораба е такова, че е решено да бъде бракуван. Нарязан е за метал в края на 30-те години



Миноносци тип „Дръзки”
/“Дръзки”, ”Смели”, “Храбри”, “Строги”, “Летящи”, “Шумни”/

________________________________________
История на създаването


Построени във Франция от фирмата “Шнайдер и Сие” и представляват типов френски проект на “38-метров” миноносец. На 24.02.1904 г. е сключен договор с фирмата за доставка на 3 кораба. Корабите са транспортирани разглобени на части до Варна. Сглобяването им е извършено от български корабостроители под ръководството на френски инженер и осем механика. На 14.01.1906 г. е сключен договор за доставката на още 3 кораба от същия тип. Хелингът за спускането на корабите на вода е завършен на 05.081907 г. и на 23.08. същата година са осветени първите три кораба. Те получават имената “Дръзки”, “Смели” и “Храбри”. Следващата партида е осветена през септември 1908 г. и получават имената “Шумний”, “Летящи” и “Строги”.
Тактико - технически данни на миноносец тип „Дръзки”
Водоизместване:
стандартно - 97,52 т.
пълно - ? т.
Размери:
дължина - 38 м / максимална/
широчина - 4,04 м
газене - 2,4 м
Енергетична установка:
парна машина; 1 950 к. с.
Скорост : 26 възела
Далечина на плаване : 500 морски мили / възела
Количество на горивото : 11 т въглища
Екипаж : 25-30 човека
Въоръжение:
главно – 2х1х47 мм тип “Шнайдер”
торпеда - 1х2+1x1х450 мм ТА
През 1912 г. тяхната главна задача била отбраната на Варна и близкото крайбрежие от вражески обстрел и десанти. В края октомври и началото на ноември отрядът миноносци извършва няколко поиска в морето за турски транспорти. По заповед на флотското командване миноносците трябвало да прекъснат превоза на оръжие. На 20.11.1912 “Смели”, “Летящи”, “Строги” и “Дръзки” атакуват охраната на турски конвой съставен от транспортите “Ак Дениз” и “Кара Дениз”, броненосеца “Хайредин Барбароса”, крайцера “Хамидие”, минните крайцери “Бейк и Шефкет”, “Берк и Сатвет”, “Пеленк и Дерия”, контра миноносеца “Ядигар и Миллет”, миноносците “Самсун” и още два кораба. В резултат на атаката е пореден “Хамидие”.






По време на Първата Световна Война корабите са включени в Подвижната Минна отбрана на Черноморския флот. На 05 и 06.09.1916 г. шестте кораба превозват стоварват в Каварна и Балчик десант от 650 човека с въоръжението им. На 11.09.1916 г. в района на Баровския залив “Шумни” се натъква на руска мина и потъва. Екипажът му е спасен.
През лятото на 1919 г. “Летящи” се натъква на подводна скала срещу нос Карабурун и потъва.
През 1934 г. четирите кораба са модернизирани.

По време на Втората Световна Война корабите образуват 1-ви полу дивизион на Торпедната флотилия. Участват в патрулирането на Варненския залив и конвоирането на транспортни кораби. На 15.10.1942 г. след взрив на прах от каменарски барут потъва във Варненското пристанище “Дръзки”. В последствие корабът е изваден и ремонтиран”. През май 1943 г. по време на преход от Варна в Бургас в силна буря се преобръща “Смели”. Загиват 15 човека. Корабът остава на вода и впоследствие е ремонтиран.


След войната корабите отново са разоръжени по силата на Парижкия мирен договор. От 1946 до 1948 г. са във Варна, където основно стоят в пристанището. През 1947 г. са включени в състава на Стражевата флотилия на ВМБ Варна, а през 1948 г. са предадени на Дивизион за Охрана на рейда на ВМБ Бургас. През 1954 г. “Дръзки” е превърнат в мишена, а “Храбри” е предаден на ДОСО. Същата година корабите са нарязани и изпратени за претопяване. По това време е решено да се запази “Дръзки” като кораб паметник, но част от него вече е претопена. Поради тази причина комините на кораба и бронзовата табела с името са монтирани на “Строги” и корабът е поставен пред Военноморския музей във Варна.







Шасьори тип “Черноморец”, “Беломорец”
Преследвачи на подводници


Тактико - технически данни на шасьор тип “Черноморец”

Водоизместване:
стандартно – 77 т.
пълно – 87 т.
Размери:
дължина – 33,5 м / максимална/
широчина – 4,7 м
газене – 1,8 м
Енергетична установка:
3 бензинови двигателя “Стандарт”; 660 к. с.
Скорост : 17 възела
Далечина на плаване : 700 морски мили / 10 възела
Количество на горивото : 9,6 т бензин
Екипаж : 20 човека
Въоръжение:
главно – 1х1х57 мм
противоминно – трални уреди



Миночистачни катери проект 501 тип “МЧК”
/№1-13/




Корабите са строени по проект на инженер капитан ІІ ранг Протасий Пампулов. За прототип е използван корпусът на подарената от Италия през 1934 г. на цар Борис ІІІ моторна яхта “Вяра”. В началото на 40-те години флота поставя задачата да се разработи проект на миночистачен катер за борба с мините близо до брега. Корпусите на катерите са метални. За силовата установка са използвани при първите 6 катера двигатели “Мерцедес-Бенц” и “Моторен-Верке-Манхайм”. За следващите кораби са използвани двигатели “Дойц”. Въоръжението включвало една картечница MG-34 и немски трал MPG.



Тактико - технически данни на миночистачен катер тип “МЧК”
Водоизместване:
стандартно - 25 т.
пълно - т.
Размери:
дължина – 17,25 м / максимална/
широчина – 3 м
газене – 1 м
Енергетична установка:
1 дизел “Motoren Werke Manheim”; 120 к. с. (на МЧК 1-6)
1 дизел “Mercedes Benz”; 100 к. с. (на МЧК 1-6)
1 дизел “Deutz”; 100 к. с. (на МЧК 7-13)
Скорост : 9 или 10,5 възела в зависимост от двигателя
Екипаж : 8 човека
Въоръжение:
артилерийско – 1х1х7,92 мм картечница MG-34
противоминно – 1 трал MPG
Служба
До 09.09.1944 г. са завършени 6 катера с номера от 1 до 6. Катер №1 се запалва и потъва през 1944 г. На 29.09.1944 г. катери с номера 2-6 са включени в състава на ЧФ с номера КТ-941-945. На 02.08.1945 г. са върнати на България. В периода септември 1944 г. – юли 1945 г. са построени още 4 катера с номера 7-10. До края на годината са завършени още 3 катера с номера 11-13.
В средата на 1945 г. от катери №6-10 е създадена трална група във Варна, която да разминира Варненския залив. Скоро към тях са добавени и катери с тактически номера 11-13.
През 1950 г. катери №8-13 са изведени от състава на минната рота на ВМБ-Варна. Един е предаден за хидрографски катер с №1900, а останалите са предадени на Групата моторни катери с номера №8722-8727. Катерите от ВМБ-Бургас също са преквалифицирани. Един с №471 е предаден на Хидрографската служба на базата. Останалите пет катера са предадени на отряда моторни катери. През 60-те години катер №3 от ВМБ-Бургас е предаден на Военноморския музей във Варна за експонат. Един е бракуван. Корабите служат като рейдови катери в двете бази до края на 80-те години когато са бракувани. Хидрографските катери са заменени с катери пр. 612 през 1985 г.

Парен катер “Варна”

История на създаването
Построен през 1877 г. от завод “Крейтон” в град Або. Взема участие в Руско-Турската война 1877-78 г. Предаден на България на 01.08.1879 г. във Варна.

Тактико - технически данни на катер “Варна”
Водоизместване:
стандартно - 8 т.
пълно – 12 т.
Размери:
дължина – 8,52 м / максимална/
широчина – 2,45 м
газене – 1,25 м
Енергетична установка:
1 парна машина; ? к. с.
Скорост : 7 км/ч срещу течението; 10 км/ч по течението
Далечина на плаване : морски мили / възела
Количество на горивото : ? т въглища
Екипаж : 5 човека
Товароподемност – 1,5 т припаси или 30 бойци






Торпеден катер тип “Люрсен”
/№1, №2, №3/


Назначената от командването на флота комисия решава торпедните катери да бъдат поръчани в "Fr. Lürssen Jacht-und Bootswerft m.b.H." в Бремен-Вегезак. Фирмата тогава вече е била разработила проект за торпеден катер, който освен двата торпедни апарата е бил способен да се използва като патрулен кораб, като катерен миночистач и като катер за ПЛО. Бил сключен договор за доставката на 5 катера. Цената на един катер била договорена на 35 362 536 лв. В цената влизало и обучението на екипажите от фирмата производител./1935 г./


Подводница “Подводник №18”

Бивша немска UB-8, изпратена да действа в Средиземно море и прехвърлена първоначално в Истанбул, а след влизането на България в Първата световна война подводницата е пребазирана в Евксиноград. Предадена е на българския флот на 25.05.1916 г.




Тактико - технически данни на подводница “Подводник №18”
Водоизместване:
надводно – 128 т.
подводно – 142 т.
Размери: дължина - 28,1 м / максимална
широчина – 3,15 м
газене – 3,03 м
Енергетична установка:
1 дизела; 60 к. с.
1 електромотора; 120 к.с.
Скорост
надводна: 6,47 възела
подводна: 5,51 възела
Далечина на плаване
в надводно положение: 1 650 морски мили / 5 възела
в подводно положение: 45 морски мили / 4 възела
Количество на горивото : т. дизел
Екипаж : 14 - 16 човека
Дълбочина на потапяне
работна: 25 м
пределна: 50 м
Въоръжение:
оръдия - 1х1х37 мм
картечници – 1х1х7,62 мм
торпеда – 2х450 мм ТА (4 торпеда)
Автономност в подводно положение: ? часа


Бригантина “Асен”

Корабът е преустроен от корпусът на колесния параход “Асен” (бивш “Взрив”) през 1891 г. във Флотски арсенал – Русе. Механизмите на парахода са били извадени, а корпусът изваден на брега и ремонтиран основно. Корабът получава ветрилно стъкмяване на бригантина. Цената на цялото преустройство е изчислена на 29 356 лв.



Корабът е преведен на Черно море и е използван като учебен. Поради износването на корпуса през 1903 г. той е изваден от списъците на Морската част и е направен опит да бъде прехвърлен отново на река Дунав. До Сулина корабът е влачен на буксир от крайцера “Надежда”, а от там го поема колесния параход “Александър I”. На 11.11.1903 г. корабът пристига в Русе, като е зачислен в списъците на Дунавската флотилия. През 1904 г. е заличен от списъците на Флотилията и бракуван, като преди това са свалени годните за използване части на корпуса.
Въоръжени параходи
Параход “Взрив”




Параход “Александър




Моторна лодка “Искра”


Построена в Холандия. Закупена от България през 1916 г. за попълване на състава на новосформирания Беломорски флот. Участва в отбраната на Беломорието като поставя минно заграждение от 52 мини през 1916 г. Няма данни за съдбата й след войната.

Тактико - технически данни на моторна лодка “Искра”
Водоизместване:
стандартно - 12 т.
пълно - т.
Размери:
дължина – 8,4 м / максимална/
широчина – 2 м
газене – 1 м
Енергетична установка:
1 дизел; ? к. с.
Скорост : 6 възела
Далечина на плаване : морски мили / възела
Количество на горивото : ? т дизел
Екипаж : 2 човека


ИНФОРМАЦИЯТА Е ПРЕДОСТАВЕНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛ В ТУ-ВАРНА - гл. ас. И. Танев
Благодаря му за което!!!