Алексей Николаевич Крилов е роден на Август 3, 1863 в село на Сибирския регион в Русия. Името A. Н. Крилов е едно от най-широко признатите в Русия наред с бележитете учени на 20ти век. Въпреки че неговите изследователски интереси да са били изключително широки (поне за учен на 20тия век), неговата професионална дейност може да се характеризира като се каже че той е един много добър морски инженер. Това означава задължително ще той е един много добър приложен математик също.
Забележете че в думата "Крилов" средната сричка е ударена и "и”-то трябва да се произнася по същия начин като в "Чебишев”.
На 15 години, Крилов влиза в Морски колеж през 1878 и завършва с отличие през 1884. Там той направил първата си научна работа в Иван де Колонг за девиацията(отклонението) на магнитните компаси. Теорията на мгнитните и жиро-компасите го очаровала(увличала) през целият му живот. По-късно публикувал важни трудове свързани с динамиката на магнитните компаси и изобретил „дромоскоп” – устройство, което автоматично изчислява девиацията на компаса. Той също е и пионер на жирокомпаса, като е първият съставил пълната теория за него.
След прекаване на няколко години в главна хидрографическа администрация и в корабостроителен завод, през 1888 продължава да учи в Морската Академия в Санкт-Петербург. Той е бил талантлив и обещаващ студент и след завършване на Академията през 1890 е можел да остане там като математически и преподавател по теория на кораба.
A.N.Krylov
Славата го застига през 1890-ната, когато неговата новаторска „Теория за клатенето на кораба, забележимо разширява Р.Е. Фройд’овата теория, и става международно призната. Това е било първото голямо теоретично изследване в тази свера. През 1898 Крилов получава златен медал от царската инситуция на морските корабостроители (това е било първата награда присъдена на чужденец).
След 1900 Крилов активно сътрудничи с С.О. Макаров, адмирал и морски учен, работещи върху проблеми свързани с непотопяемостта. Резултатите скоро станали класика, и са широко използвани сега по целия свят. Много години по- късно, Крилов пише за една от ранните идеи на Макаров да се пребори с крена на потъващ кораб като запълни неговите неразрушени отсеци: „Това изглеждало такава глупост за [морското общество] че отнело 35 години... за убеждаването им че идеите на 22 годишния Макаров са много ценни на практика".
Крилов знаел за както пише: неговите собствени идеи са били обикновенно еднакво „посрещани” За да рекламира неговите идеи той често се боре срещу застоелите и груби идеи на главните морски архитекти. Веднъж, изнасяйки реч на важна среща пред голяма публика, Крилов обърнал се към морските офицери като ги питал за тяхната помощ в неговата „борба срещо застоялоста/шаблонността в корабостроенето” . Като морски офицер по онова време той получил порицание за тази реч.
Друг инцидент също е доста отличително показва личността на Крилов: на вишестояща среща на техническия комитет Крилов взел със себе си няколко работника директно от корабите за да могат да го подкрепят в мнението му на дебати.
Крилов написал около 300 документа и книги. Те обхващат голям брой от теми, включително корабостроене, магнетизам, артилерия, математика, астрономия и геодезия. Ноговите „таблици за непотопимост” се използват широко по света.
През 1904 той построява първата машина в Русия интегрираща обикновенни деференциялни уравнения.
През 1931 той побликува статия за това което днес наричаме „Подпространство на Крилов”. Заглавието на статията не винаги се превежда правилно: в този случей, на пример в книгата на Б. Парлет "Проблем със симетричните Ейгенова стойност”. Заглавието трябва да бъде „За численото решение на уравнение, което има техническо значение за честоти на малки колебания на определени материялни системи”.
Тази статия се занимава с проблемите на Ейгеновите стойност при изчисление на характеристиката на полиноминалните коефициенти на дадена матрица. В неговата книга, Парлет нарича това „недостижима цел”. Въпреки че не са били толкова недостижими по онова време. Крилов почити ограничил изчислителните възможности през 1931 се занимавал с проблемите на размери прилизително 6 порядък, само. По нататъчните порядъци не играят толкова голяма роля в тези малки системи.
"Ясно е!", написал Крилов, "така че, ако за k=2 и k=3 лесно е да се образува това уравнени, то за k=4 изписването става тромаво, и стойностите на k повече от 5 което е напълно непостижимо по пряк начин. Затова трябва да се използват методи, където пълното развитие на детерминатата се избягва. “Той продължава, „Целта на тази статия... е да представи прости методи за съставяне на уравнение в развита форма, при решаването на което например с числени стойности на неговите корени да не представлява трудност.
Тази статия е много вълнуваща написана е по приятен начин и съдържа много исторически детайли:
"Преди да опишем тези методи, е добре да се върнем малко и да очетем как първите създатели на тези методи Лагранж и Лаплас, и после такъв бележит астроном Левиер и такъв страхотен математик като Якоби работят...” Говорейки за Якоби, Крилов споменава неговия доклад през 1845 "Ueber ein leichtes Verfahren, die in der Theorie der Secularstrorungen vorkommenden Gleichungen numerisch aufzulosen" публикуван в "Crelle" дневник: "...Сумата на квадратите на недиагоналните елеметни намалява след всяка трансформация [от метода на Якоби] и може да бъде по-малка от всяка една а-приори определена стойност..." Този труд на Якоби получава повече внимание наскоро във връзка с метода на Якоби-Дейвидсън на G. Sleijpen и H. van der Vorst.
Крилов е загрижен на ефективните изчисления и като истински изчислителен учен счита работата си като част от „отделни числени умножения” – нещо не-толкова типично за математически труд през 1931 година. Крилов започва с внимателно сравняване на съществуващите методи влючвайки предвиждане на сценарии протичащи при най-лош случай на изчислителната работа по метода на Якоби. След това представя свой собствен метод, който е по-добър от съществуващите по това време. В неговият метод началната детерминанта на матрицата с единичнистойности ламбда заедно с главният диагонал се намаляват(редуцират) до еквивалента система, в която ламбда присъства само в първата колона на матрицата. За по-нататъчна дискусия на този метод може да се обърнете към книгата D.K.Faddeev, V.N.Faddeeva, "Изчислителни методи на линейната алгебра", Freeman publ., 1963.
Крилов публикува първият руски превод на Исак Нютон, "Философия на натуралните принципи в математиката" (1915 & later editions).
...В една от неговите автобиографични книги Крилов описва дейността си като: „корабостроенето или прилагането на Математиката над различни Морски проблеми..."
Също така създал теорията за успокоител и надлъжно клатене на кораба, и пръв предложил жироскопичния успокоител на клатенето, който в момента в най-широко използвания начин за успокоител при завъртане.
Крилов през 30-те
Крилов бил познат с острия си език и осроумие. Неговите иронични забележки към правителството и парламента били легендарни. Като дееспособен морски консултант той твърдял, че неговите съвети пазели правителството повече от колкото щял да им коства един дредноут(боен кораб).
През 1917 той станал CEO на Руското общество на корабостроители и търговци. След Октомврийската революция прехвърлил всичките си кораби на Съветското правителство и продължил да работи за Руските Морски сили. През 1921 отишъл в Лондон за да възобнови научни договори, като работел като представител на руското правителство. През 1927 се завърнал в Съветският съюз.
Забележителни са и работите му по хидродинамика като теорията за корабите, които плават в плитки води. Той е първият, който обяснява и калкулира значителното покачаване на хидродинамичното съпротивление в плитки води и теорията за solitons(самозасилващи се единични вълни).
"Има поне двама други Руски математици носещи името Крилов, които са направили важни постъпления в Числения Анализ.”
Единият е Николай Митрофанович Крилов (1879-1955), който е един от първите изучили конвергенцията на апроксимациите на Rayleigh/Ritz към различни диференциални уравнения (озаглавени като „директни методи в смятането на вариации"). Той съшо е учил апроксимация на функции и е основоположник на модерната теория за нелинейни обикновенни диференциални уравнения. Той е определено е най-известния (сред математиците), и за него е по-лесно да се мисли като Крилов на редиците и под-пространствата.
Другият е В.И. Крилов, който е съавтор заедно с Л.Канторович на известният монограф озаглавен „Апроксиматични методи на висшия анализ” 1962г., който за много години остава най-влиятелната книга на численият анализ в Съветския съюз.
Алексей Крилов с дъщеря си Анна Капитса, по късно станала жена на Пьотр Капитса 1904
Алексей Николаевич Крилов е в семейството на Офицер артилерист от армията, в село от Губерния Симбирск в Русия. Родителите му били бедни, но той получил безплатно обучение като син на ветеран от армията.
Алексей Николаевич Крилов умира в Сант-Петербург(по това време наричан Леннинград) през 26 Октомври, 1945, скоро след края на Втората световна война, щастливо засвидетелствал Руската победа. Той е погребан в гробището Белково, недалеч от гробовете на физиолога Иван П. Павлов и химика Димитри И. Менделеев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар